Турският език (Turk dili (кратко: Turkce)) е официалния език в Турция. Принадлежи към тюркските езици. Алтернативно наименование (в тюркологията) - Turkiye Turkcesi (турски тюркски).

   Съществуват много диалекти на турския език, като основа на турския е истанбулският диалект.

   Съвременният турски език се отнася към югозападните (или западно-огузски) тюркски езици.

   Разпространение

   Турският език в Турция е роден за 65 милиона души или за почти 90 % от населението на страната.

   Най-много турскоговорящи живеят в Германия – около 2 милиона души през 2003 г.

   Понастоящем в света на турски говорят от 80 до 100 милиона души.

   История

   Съвременният турски език произхожда пряко от огузския – езикът на древните източни турски племена, населявали някога Централна Азия и изтласкани през VIII—X в. от конкуриращи (също тюркски) племена на запад. През последните няколко века турският език е бил подложен на съществено влияние на персийския и арабски езици.

   До ХХ век съществувал литературен език на Османската империя, достатъчно силно различаващ се от разговорната турска реч – османски език.

   След основаването на Турската република през 1923 г., през 30-те години, започва процес на замяна на чуждиците с турски думи. Този процес продължава и в наши дни, като в турския език все още се срещат думи от персийско-арабски произход. През XX в. се появяват нови понятия от европейските езици, най—вече от френски.

   С цел ретюркизация и модернизация на турския език през 1932 г. е създадено държавно „Дружество на турския език” („Turk Dil Kurumu”).

   Най-близки до турския в лексикален, фонетичен и синтактичен план са балкано-тюркският диалект на гагаузите, разпространен на територията на днешните Молдова, Румъния и България, както и южният диалект на кримско-татарския език. По-различни са азерският и турменски езици.

   Азбуки

   Древните източни тюрки са били племена с развита култура: като писменост те използвали тюркско руническо писмо.

   Към X в. огузите са подложени на ислямизация и приемат арабската писменост, като добавят отделни знаци, заимствани от персите. За богатия фонемен инструментариум на турския език обаче тази писменост се оказва много слабо приспособена.

   В началото на 1926 г. Кемал Ататюрк участва в конгреса на тюрколозите в Баку. Там е издигнато и искане за създаване на азбука на основата на латиницата за тюркските езици.

   От 1928 г. насам турският език използва вариант на латински шрифт, в разработката на който Ататюрк взима участие. Основа за новото изписване на думите (както и за общата реформа на езика) е истанбулският диалект.