Узбекският е държавен език в Република Узбекистан.

   Узбекският език е от езиците на тюркската система. Носители на узбекски език има и извън Узбекистан (в Казахстан, Киргизия, Туркменистан, Таджикистан, Афганистан), факт със значение за преводите от узбекски език и на узбекски език. В Узбекистан етническите узбеки са около 22 милиона, като за над 99% узбекският език е роден език, Афганистан – над 2 милиона узбеки, Таджикистан – над милион и половина узбеки, Киргизия - над осемстотин хиляди узбеки.

   Узбекският език е сред трите най-разпространени тюркски езици, заедно с турския език и азерския език. Това определя важността на преводите от узбекски език и на узбекски език.

   Разговорният узбекски език се дели на редица говори и подговори, разделени на пет групи (ташкентска, ферганска, кипчакска, хивинска или хивинско-огузска, северно узбекска). Различия между говорите на узбекския език не са големи и узбеките с различни говори на узбекския език свободно се разбират. Така узбеките в Узбекистан, както и узбеките зад граница (с изключение на узбеките в Афганистан) успешно ползват общ литературен узбекски език, което е от определящо значение за преводите от узбекски език и на узбекски език.

   В узбекския език, за разлика от други тюркски езици (турски език, азерски език) няма синхармонизъм (уподобяване на гласните в думата). Фонетиката, граматиката и лексиката на узбекския език са повлияни от персийския език; в лексиката на узбекския език има много заемки арабски език и руски език, което е от значение при преводите от узбекски език и на узбекски език.

   Узбекският език е с многовековна писмена традиция като средноазиатски тюркски език (чагатайски или староузбекски език), официален език в държавата на Тимур. Староузбекският език е изпитвал влиянието на различни тюркски езици и на персийския език. ХV – ХVІ век е разцветът на литературата на тюркски език в Средна Азия. Поетичен връх на староузбекския език е творчеството на Алишер Навои.

   Съвременният литературен узбекски език е на основата на ферганско-ташкентските говори на узбекския език. Писмеността на узбекски език до 1930 е с арабска графика, през 1930–1939 с латинска графика, от 1939 – на основата на руска графика с допълнителни букви. От 1992 година наред с руската графика е върната латинската графика.

   При преводите от узбекски език и на узбекски език, трябва да се има пред вид, че узбеките в различни държави, използват различни видове писменост. Узбеките в страните от ОНД (без Туркменистан) и Прибалтика използват кирилица. Узбеките в Турция, Европа и Америка използват латиница. Узбеките в Китай, Афганистан, Иран и арабските страни – арабска графика. За устния превод от узбекски език и на узбекски език това не е проблем, трудността възниква при писмените преводи.